Със следните редове, драги приятели, аз ще се опитам да подчертая нуждата от промяна в една от сферите, подвластни на най-голямо външно влияние-именно медиите като посредник между хората и политическия елит.

    На фона на геополитическата карта на света, България е разположена на място от изключително важно значение за по-голямата част от световните политически и икономически сили.Нашите територии служат като търговски пътища между Изтока и Запада от хилядолетия, като коридори, било то въздушни или сухопътни, по които преминават човешки потоци, суровини и всякакви видове стоки.Затова, драги Читателю, може би неохотно ще се съгласиш с мен и моето мнение, че нашата обичана Родина се намира под чуждо влияние с относително неопределен произход (тъй като все още личностите по върховете на различните институции и пирамиди, било то финансов,и престъпни или други, се пазят далече от публичността).Влияние, чието съществуване е активно подпомагано от хора, които отдавна са намерили „силите“ и тъмнината в сърцето си, за да разлюбят своята Майка.Готов съм да се съглася с всеки един аргумент, че това не е никак ново явление и че родоотстъпници има навсякъде, но разликата тук се корени във факта, че за всеки един човек, разлюбил родното, могат да се намерят поне десет, които го обичат до смърт.
  
    Тук вече, по моето скромно и никого неангажиращо мнение, българинът става изключението.Докато растях, бях сигурен, че ако не друго, средностатистическият българин е патриот във всяка фибра от тялото си, уважава и зачита чуждото, но обича силно родното, милее за националните идеали и се бори за тях.Но сега си мисля, че детските ми тогава очи са виждали това, което искат да видят.Те са виждали българинът като потомък  на Левски, Раковски, Бенковски (или поне това, което тогава все още детското ми съзнание е свързвало като събития с тези личности).Но след това, може би  като плод на посоката на личностното ми израстване, а дори и на посоката на националното такова, аз започнах да виждам българинът не като българофил, а преди всичко като ксенофоб, като човек, който преди всичко се отличава с омразата си към чуждото, към тази нация или онази, към този етнос или онзи, към тази раса или онази.Това започна да става все по-видно, когато завърших своето средно образование, и влизайки в университет, аз се сблъсках с инструментите на философията, социологията и народопсихологията, които ми помогнаха да си обясня някои явления  в нашето общество.

Тъй като съм най-вещ в областта на масовата комуникация, ще се опитам да пречупя описаните по-горе явления сред българския народ през призмата на собственото си мнение за медиите като инструмент за влияние над обществото.

Политическите функции на медиите в демократичните страни и взаимоотношенията между обществото и медиите рязко се променят.Променят се и установените от векове позиции за свободния поток на информация при участието му в изграждането на общественото мнение, за контрола и критиката над законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Именно заради най-вече политическото и капиталистическо влияние над свободния поток на информация, можем да обобщим, че медиите в България са не само Четвърта власт, но заради клещите на монополизма, в които са обгърнати, могат обективно да бъдат представени и като най-силното оръжие в ръцете на държащия го.Но тъй като целта на моето изказване не е да подбудя поредното разделение, този път на политическа основа, аз ще страня от темата, като обгърна тезата си с конкретика, дотолкова, че тя да е ясна, и с абстракция, за да се опитам да обхвана по-голяма част от обществения спектър, без да намесвам субективното.

Медиите винаги са имали свойството да защитават своите интереси там, където е нужно със средствата, с които е нужно.Но в лицето на обикновения гражданин тези задкулисни събития никога преди не са били използвани като своеобразна война, която се води по първите страници на нашите всекидневници от известно време насам.Никога не се е стигало до толкова крайни становища, а качествената журналистика не е била погазвана така явно, както в последните години и в частност-месеци, в името на пропагандата, в основата на която стои простичката цел да се обърне брат срещу брата.С такива прийоми си служи журналистиката днес, че ако чуем представител на една класа да поругава и потъпква представителите на друга класа в дадено общество, ние автоматично се изпълваме с предразсъдъци към едните или другите, все едно сме подвластни на даден сценарий, в който едните са добри, а другите-лоши, без да осъзнаваме, че всички сме част от едно общество, двете страни на една монета.

Тук идва и примерът-българите в момента сме разделени по може би най-важната тема, отнасяща се към непосредственото бъдеще на нашата страна-политическата ситуация у нас.Протестите продължават вече доста време.Но фокусът, в „правилните“ ръце, може да бъде изместен от важния въпрос (протестът и причините за него!) дори и при такъв признак на народност и демокрация като правото свободно да даваш гласа си и независимо да изразяваш себе си, който всеки от нас на теория притежава.

Първоначално, чисто фактологически, хората излязоха на простест заради високите сметки в комбинация с ниското трудово възнаграждение в България.Медийната машина, в първия си опит за класово разделение, още тогава започна да бълва историята за „бедните“ българи, излезли срещу статуквото.И ако тук все още смисловите послания са замаскирани, на последвалите следизборни протести пък фокусът падна върху „простестиращи“ и „контрапротестиращи“, върху „вандали“ и „лумпени“, „платени“ и „неплатени“, „партийни“ и „непартийни“, „млади“, „стари“, дори и върху „красиви“ и „грозни“!

Медийният удар по народа тук вече става безмилостен.Всеки с някаква власт започва да лансира собствена теза, пречупена през призмата на политическите си виждания и амбиции и през тези на неговите шефове в сянка, за които по-горе споменах.Защото водещите на една телевизия може да са българи, но това не пречи шефовете им да са представители на Запада, които гонят своите интереси.Служителите в една българска банка може да са българи, но това не пречи шефовете им да са подвластни на Изтока.И когато външните сили започнат да късат от народа, да го теглят в едната крайност или в другата, те отнемат от мира и спокойствието му, те отнемат от любовта на брат към брата, от гражданското, оголвайки наслагваната от медиите омраза на етническа,религиозна и расова основа в точния за това момент.Поради тази причина наблюдаваме новоразвити опозиции от типа на гореизброените.Затова вече хората не вярват в институциите, във властта, дори и в ближния си.Така успешно, с годините, в народопсихологията се наклажда омразата, която да измести общественото единство.А падне ли единството, пада и последната възможност да говорим въобще за някаква поне малко истинска държавност.Покосена е вярата в бъдеща промяна.

А изгубил вяра в себе си и в околните, представител на една общност не може да защитава тази общност пред света.Тук отново темата ни връща към конкретиката.Действията и постиженията на всеки един българин пред очите на света могат да бъдат пречупени през тази психология, с която мнозинството у нас вече е закърмено.Каквото и да постигне един наш учен или спортист или артист, то винаги ще бъде пречупвано през призмата на неговите преживявания и история.

Например не можем да очакваме един физик да ни представи достойно пред света, като вземем предвид факта, че само преди няколко години човек на важен управленски пост в държавата използва медиите и трибуната, която те му осигуряват, за да опише същия този физик като „феодален старец“, след което да му спре финансирането.

Всичко това, разбира се, не дава особени поводи за оптимизъм, но, драги Читателю, ако си стигнал дотук, значи си приел за необходимост и лична цел незабавната промяна,от която нашето общество има нужда.Ако си стигнал дотук, значи си готов да посочиш проблемите, за да ги отстраниш, значи си готов да се учиш от събитията, отминали и настоящи, за да може да оставиш една по-добра България на своите деца.Значи си готов да се бориш срещу статуквото, да търсиш промяната, за да възвърнеш силата на общественото единство, така разкъсвано от изкувствено подклаждани конфликти.Читателю, с тази стъпчица аз вярвам, че ще успеем да възвърнем  любовта си към  Майка - България,загърбвайки омразата !

                                                                                                                      Хиперион