Просвещение – аз лично не свързвам тази дума единствено с период от историята на човешкото развитие, обхванал осемнадесетото столетие. Сякаш заради българското у мен аз търся своето обяснение на всички неща. Чрез просвещението аз търся разбирането на заобикалящия ме свят. Опитвам се да интерпетирам всичко по мой личен начин, но как да търся правилната преценка за нещата, как да съм сигурен, че не се самозалъгвам?  Ето къде се крие ключът към осмислянето и придаването на цветове на иначе тъй сивото ежедневие. Аз чета. Обичам да държа в ръката си истински стойностна книга, да попадам в един чисто нов свят, да преживявам чувствата и емоциите на различни хора от различни страни, с различни възгледи и различни епохи. Така аз опознавам човек в цялата му същност. Четейки, аз постепенно осъзнавам кои произведения от кой автор си струват и тогава всички новоизлюпени профани, опитващи се да ни заливат по цял ден със своите опити да напишат нещо стойностно, изчезват. Не казвам, че имам нещо против модерната литература, но не виждам в нея нищо ново, нищо модерно и нищо показващо истинските черти на своето време. Чета плосък хумор с преплетени елементарни сексуални мотиви, опитващи се да разсмеят един нискоинтелигентен човек.

Чрез стойностната литература и всички други форми на изкуството, разбира се, аз осъзнавам случващото се около мен, успявам да отделя истината от лъжата. Аз разбирам кога един човек се опитва да ме манипулира и кога той е искрен с мен. А това е безценно днес. Живеем във време, в което пропагандата гони нивата от Студената война. Без да усещаме, постоянно сме облъчвани или с лъжлива информация, или с напълно безсмислена такава, за да се притъпят нашите сетива и да бъдем едни послушни и кротки граждани, които дори не виждат причина защо да излезнат на площада и да се борят за своите права и за правата на своите деца.

Читателю, а ти искаш ли да бъдеш поредната пионка? Ще акцентирам върху думата пионка. Всеки е играл шах и знае коя фигура най-често влиза първа в битка. Битка, която рядко има каквото и да е значение, а за самата фигура никой не си спомня след няколко хода. В точно това се превръща българското общество. В безгласни фигури, марионетки, които вече дори не забелязват контрола, който е упражняван върху тях вече толкова години.

Читателю, бори се с пошлото и обикновеното, бъди креативен, бори се за правата си. Самоусъвършенствай се, обърни погледа си назад към българската история и се гордей със своята национална идентичност. Не искам да те връщаш преди 1300 години, просто се замисли за всички велики личности преди 100-150 години. На повече от българите днес предците им са давали животите си за нашето бъдеще, а ние просто съществуваме. Живот ли е този, в който ти не се опитваш да оставиш следа? Стимулирай младите да се образоват, погледни какво е общото  интелектуално и морално ниво на днешната младеж, която предпочита да се напива,дрогира и живее за поредния купон, за поредната „незабравима“ вечер.И така времето тече, спомените се губят, а след нас – нищо. Историята помни истинските хора, силните личности,които чрез своите действия и саможертви са осигурили бъдеще на идните поколения, а не тези, които са били егоисти и не са били достатъчно силни дори да се опитат да проумеят смисъла на живота.

Читателю, моля те не обвинявай никого. Ако започнем да търсим вината у един човек, у една група от хора, ще излезнат още и още виновници. Хората, които искат да извлекат полза от малодушния, безверен и необразован народ са много. Ти можеш да ги видиш всеки ден навсякъде. Но обвини себе си, погледни своето минало и се замисли колко грешки си направил, колко пъти си позволявал на някого да си прокрадне път нагоре в обществената йерархия и дори не си се опитал да го спреш с оправданието – „ами то такава ни е държавата, аз какво да направя?“ Колко пъти си се срамувал, че си българин, а изобщо не си се опитвал да намериш позитивните страни на нашата държава ? Аз не те виня, аз се опитвам да ти покажа, че ако всеки един от нас се замисли и направи нещо за своята родина, то несъмнено прогрес ще има.

Читателю, образовай се, разкрий всички заблуди на заобикалящия те необятен свят, носи гордо своята българска самоличност и помогни на своята страна, когато тя има нужда от своите лидери. За финал ще използвам крилатата и същевременно много простичка и ясна фраза на руския класик Лев Толстой : „Всеки иска да промени човечеството, но никой не иска да промени себе си.“

                                                                                                                                             Мечът на утрото