Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2013 17:46 - Време е за Съединение (то)
Автор: prosveshtenie Категория: Други   
Прочетен: 999 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                   Време е за Съединение (то)

 

Утре се навършват  128 години от нашето Съединение. Ще се наложи да оставите за секунда ежедневните си задължения (ако решите, де) и да изпълните един церемониален ангажимент –  така е прието у нас, все пак празник е. Някои ще го направят в съзнанието си и/или в новия БТЦРК  - Фейсбук. Други –  публично и на живо, кланяйки се лицемерно до земята на паметниците на миналото и стоящи наведени гордо пред зоркия поглед на Историята. Трети, истински разбрали смисъла на тази дата и това събитие, ще отбележат смирено Съединението в сърцата си. И донякъде –  със спотаени надежди. Но ние всички ще отбележим този празник. Защото у нас е прието да се празнува. А ние умеем да помним и да почитаме миналото –  тук безспорно сме експерти.

Няма да говоря за днешните български политици. И вие недейте. Няма смисъл. Те не заслужават да се говори за тях днес или утре, въпреки че в своето жалко съществуване те не спряха да влизат и да изпълват със смисленост и достолепие сградата на Съединението, правещо уж силата. Политическите ни и управленски елити са като един съвременен майор Данаил Николаев, тръгнал да обединява цял един народ. Или по-скоро като един Гаврил Кръстевич, който трябва да бъде отстранен.

Няма да говоря и за днешните български медии и журналисти. И вие недейте. Няма смисъл. Те не заслужават да се говори за тях днес или утре, въпреки че в своето жалко съществуване те не спряха да обединяват гражданското общество, показвайки му всички гледни точки и грижейки се за Истината. Медиите и журналистите ни са като един персонифициран вестник „Борба“,тръбящ колко е важно Съединението. Или по- скоро като един „Уикенд“, прекаран в удобната компания на лъжата, помията и простотията на някой тропически остров, пълен със съмишленици.

Няма да говоря и за всички публични демонстрации, които ще видите утре от общественици, интелектуалци и личности от нашия хай-лайф. И вие недейте. Няма смисъл. Те не заслужават да се говори за тях днес или утре, въпреки че в своето жалко съществуване те не спряха демонстративно да крещят колко са умни и колко безкористно са допринесли за развитието на Родината си. Всички тези обожатели на демонстрациите като едни съвременни организатори на мероприятията ,свързани с ежегодните отбелязвания на годишната от смъртта на Хаджи Димитър. Или по-скоро като една горила Бузлуджа, с червени ботуши и болно сърце, скапано от вечното изкачване към върха на Свободата.

 

Не им се ядосвай. На всички тях. Няма смисъл. Осъди ги в душата и съзнанието си, ако още не си го направил. Това значи,че ти вече си различен от тях – ето това вече е упора за една нова История - без стари грешки и ненужни съмнения. Протестирай срещу тях, след като си се убедил, че ти не протестираш срещу себе си. И уважавай този до теб на площада. Всичко друго ще си дойде на мястото. Рано или късно. Никой не се е спасил от съда на Историята. А ешафодът е зловещ на живо, той сякаш има своя воля и те гледа, както пише Юго.Справедливата Гилотина никога не закъснява. И винаги е сладка за гледане.

 

Има много българи, които умеят да осмислят историята и да усещат истинската психологическа и морална стойност на едно събитие. Те ще прозрат кои са необходимите уроци за научаване и ще си направят правилните изводи, свързани с промяната на настоящето. Защото Историята е като Истинската Жена –  трудно е да я разбереш и да осъзнаеш колко важни неща ти казва, но и не е невъзможно при добро желание, по-дълбока чувствителност и по- остър ум.

Има много българи, които не умеят и не чувстват подобни неща. Но и те по някакъв свой собствен начин разбират Съединението. И не е справедливо да потискаме правото им на различен поглед  и различни усещания –  не трябва обаче да толерираме липсата им. Все пак очите на Истината не навсякъде и не при всички за избодени по еднакъв начин.

За онези, дето ви казах, че няма смисъл да моря словото, не знам. Дано да има и българи сред тях. Като горните двама.

 

Но сигурно няма българин, който като чуе Съединение (то), да не прави веднага асоциация със следните неща : ние сме по-силни, по-умни, знаещи и можещи, ако сме обединени можем всичко, ние сме ги били и пак ще ги бием всичките, те не могат да се подиграват с нас, можем да бъдем съединени в мненията си и трябва да бъдем такива и пр.

В навечерието на Съединението и утре, когато то настъпи, е правилно и нужно да се говори и мисли за истинските българи. Аз ще го направя. И ти го направи. Тези, съвременните, които наистина съединяват разединението и би трябвало да служат за пример. За тях всичко си заслужава.

 

Кубрат Пулев. Претендент за световната титла в професионалния бокс, тежка категория,  и без загуба до този момент, откакто се бие с професионалистите.Носещ името на създателя на Стара Велика България. Патриот до мозъка на костите си. Смирен и набожен. Израснал в прекрасно българско семейство, пълно с книги,  традиции и вяра. Достойна личност. Възпитан и интелигентен. Отказал да стане милионер и приел да остане българин, гордо веещ  знамето ни след всяка победа на ринга. Той ги бие всичките –  в каквото и състояние да е държавата ни, икономиката ни, обществото ни. Той просто ги бие. Ние също можем да бием големите държави. Биенето и Борбата като едни  психологически образи в съзнанието на българина, които постоянно му припомнят, че не трябва да има комплекс за личностна и национална малоценност. Съединяващ образ –  Кобрата –  ще ги ухапем  смъртоносно всичките, ще ги набием, та да разберат те какво е истински българин, както сме го правили едно време. Няма значение дали живеем по- добре или по-зле от тях. Дали сме по-бедни, по-унизени, по- оскърбени. Но не. Ние не трябва да вярваме в Кубрат. В никакъв случай. Не трябва да му прощаваме за таланта му и положените усилия за България. Не трябва да говорим хубаво за него, както не говорихме и не вярвахме в него преди да влезне в професионалния бокс. Не. Той дори не ни обединява. Той е просто някакъв спортист. Не може след като е победил американец в последния си двубой, да повярваме, че сме по-силни и можещи от американците. Не. Това е само спорт. Има и късмет. Няма как да бъдем равни с американците. Не, просто не можем. Те живеят добре, американската мечта е сбъдната, икономиката е в разцвет, свободата, демокрацията и човешките права са на пиедестал. Кои сме ние да вярваме наивно,че сме по-добри от тях ? Че сме по-силни, знаещи, можещи ? Че можем да станем такива ? Не, не сме и не можем. В никакъв случай не сме и не можем. А Кобрата е само някакъв си спортист, то спортът не е като политиката,стандарта и начина на живот. Не е и като демокрацията. Естествено,че не е. А Кубрат Пулев ще падне все някога, не може  да побеждава винаги, излязъл от една малка България, я. Че той дори не е Мохамед Али или Майк Тайсън, той дори не е Роки Балбоа. Той дори не украинец, не може да бъде като Кличко. Още повече да се сравнява с него и да го победи. Не. В никакъв случай.

 

Ивет Лалова. Най-бързата жена в Европа. Единствената европейка, единствената бяла жена, която влиза във финали на спринта на световни, европейски първенства и олимпиади, или която е близо да направи нещо подобно. Прекрасна българка – красива, възпитана, умна и коректна във всяко едно отношение. Продължаваща да защитава цветовете на България, въпреки че не тренира тук постоянно и не получава полагащата и се материална, морална и емоционална подкрепа от хората, които отговарят за развитието на спорта и леката атлетика в България. Неискаща да печели несметни богатства, искаща да развява гордо българското знаме след поредния печеливш спринт. Преживяла една ужасяваща контузия, след която много спортисти биха се отказали въобще от спорта. Но не и тя, с тази силна воля и вродената й  българска издръжливост –  ние пък все ги забравяме тези незначителни подробности. Тя служи за пример – толкова години и векове сме гонили Европата и Чужбината, а ето сега вече имаме възможността не само да ги настигнем, но и да ги надбягаме. Да ги победим, независимо как живеем, колко пари имаме и дали образованието ни отговаря максимално добре на критериите на Бизнеса. Но не. Няма защо да вярваме в Ивет. И тя ще има спад във формата си, не може все да побеждава. Какво като е влезнала в някой финал ? Тя там ще бяга с чернокожите, а те са непобедими. Няма никакво значение, че тя представя там Европа и България. Не е толкова важно и как е достигнала до финала. Не. Просто на финала тя ще загуби. Дори може да е последна, а това би било голям неуспех. Няма как да повярвам, че тя може да победи другите, те онези са страшно бързи. А тя като е стигнала до финала, ако не успее да направи нищо запомнящо се, има ли смисъл въобще ? Не. Естествено, че няма. Ние не можем да се сравняваме със САЩ, Кения или Ямайка на бягане. Дори да не знаем какво е положението в последните две държави, но сме сигурни, че  кенийците и ямайците  са по-добре от нас и живеят по-добре от нас. Всички са по-добре от нас. И всички могат повече от нас и са по-способни от нас. Освен това тези си имат традиции в бягането. Няма как да се търчи срещу тях.

 

Младите ни физици от казанлъшката школа. Те постоянно печелят престижни международни награди, борейки се със страни като САЩ, например, където физиката се преподава по много по-различен начин от нашия и е национален приоритет. Те  са един символ на Съединение (то), лекуващо комплекси – ето, и ние можем да допринесем с нещо за научните и интелектуални постижения на света. Ние, българите, независимо от всичко. Въпреки това, рядко ще видите  тези младежи по медиите  -  какво биха ни казали някакви си дечица, които решават някакви си формули ? Това не би било интересно за публиката, а и е в разрез с разбиранията на медиите, че  същите те трябва да говорят умно и да предоставят смислени неща на обществото. Тези невероятни младежи не са получавали и най-вероятно никога няма да получат необходимата им подкрепа от тяхната държава-мащеха. Именно заради това, голяма част от тях отиват да учат в различни престижни университети по света . Повечето се занимават с точни науки, най-вече с физика, информатика, инженерни специалности. Стават учени от голяма величина в престижни световни университети и изследователски центрове. Да, някои от тях остават и в България, което все пак е радващо. Аз поне не съм чул някой излязъл от тази школа да се е отрекъл от България или да се срамува от нея и от произхода си –  дори напротив : голяма част от тях с гордост прославят страната ни по света чрез научните си постижения. Вижте какво споделя преподавателят по физика и диригентът в тази школа г-н Теодосий Теодосиев в едно интервю : Когато детето се научи да решава трудни интелектуални задачи, след това в каквато и област да се изявява, ще бъде успешно, защото ще е минало през най-трудното. Това е една школа, която е нещо повече от физика и математика, защото ние започваме от математиката и след това преминаваме по-задълбочено към физиката. Някои хора се учудват как е възможно в такава школа да се занимаваме също например с поезия на Древния Изток или с философски въпроси като търсене на нравствения абсолют, или с темата за Божественото начало във Вселената. Но се оказва, че един човек, за да направи свръхпостижения, трябва да бъде много широко скроена личност. Само тогава може да се направи такова постижение, да излезе от плоскостта на елементарното и тривиалното. Така че големите открития ги правят наистина хора, които не се ограничават само в своята област. Затова тук се занимаваме с твърде много други неща и сме организирали слушане под звездите например на „Матеус Пасион” на Бах или на „Меса коронация” на Моцарт, и това също има нещо общо с голямата физика и с голямата наука.“ –  тези думи до голяма степен описват  тезите, които аз съм защитил в друга статия в този блог – направи справка за „Невежеството е робство, знанието – свобода“ първа и втора част и ще разбереш какво имам предвид. Но да – най-важното е образованието максимално добре да отговаря на критериите на Бизнеса ! А иначе, ако се замислим, какво толкова постигат тези млади учени ? Каквото и да е то, ние не можем да сме като японците и американците в това отношение. А какво да ми кажат на мен тези млади учени ? Че те са едни книжни мишки, които решават някакви си формулки. И аз едно време бях много добър по физика в гимназията, голяма работа.

 

А всички онези български ученици, студенти и учени,  които печелят също международни награди във всяка една сфера на науката, изкуството и познанието и чиито проекти и творби допринасят за научните и технологични постижения на света?  А 9-годишният велик  българин Цветан Стоянов, който преди известно време спечели златен медал на световното първенство по шахмат за ученици до 9 години, което се проведе в Гърция ?  А студентът в трети курс във ВТУ по „Изящни изкуства – склуптура“, който преди броени дни спечели голяма международна награда за склуптура на известен международен симпозиум в Южна Корея сред конкуренцията на студенти от Китай, Япония, Република Корея, Италия ? Ние чуваме по новините за подобни постижения, радваме се за две минути, обливат ни патриотични вълни за четири, замисляме се за пет и после се връщаме към истинската си същност.

Мога да дам още много-много примери за съвременни българи, които трябва да ни обединяват и всъщност го правят, и то да го направя максимално изчерпателно, описвайки същевременно какво е нашето отношение към тях. Но вярвам, разбирате за какво говоря и от прочетеното дотук.

Отношението ни към такива социални примери описва какви сме самите ние и до колко можем да бъде съединени. А ние дори много често пак бъркаме в посочването на такива примери и взимаме грешни решения. Помислете върху това в навечерието на Съединението и утре, когато то дойде. Важно е. Съединете късчетата си порутена душевност и вяра в собствените си възможности. Излезте на площада, но само ако сте сигурни какви сте вие и какви никога не трябва да бъдете.Уважавайте съвременните български Обединители – такива като гореизброените, и се стремете да бъдете като тях в ежедневието си и в професията си. Иначе нямате самоуважение и самодостойнство. Иначе няма и не може да има промяна и всяка битка за България е изгубена още преди да е започнала. И не мислете, че вече сме загубили световната квалификация по футбол с италианците, само защото историята и традициите са срещу нас, а те са италианци. Съединението прави силата, а българските слабости имат силата да го разединят в подножието на неговото начало.Не го позволявайте. Не го позволявай. Защото е време за Съединение (то).

 Ботев




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 124873
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031