Предварително искам да изясня на уважаемата аудитория, че аз нямам конкретни политически пристрастия – важно е за тематичните ядра, около които ще се съсредоточа в тази статия. Не съм гербер, атакист, жълт,зелен, оранжев, ляв, син, десен, небесен или бисексуален. Не смятам, че това, което виждаме в България в годините на добре проектирания Преход може да се нарече истинска политика – тя е един висш пилотаж, а както ние всички знаем, нашите „политици“ не могат да вдигат добре самолета. На политиката.
Популизмът в нашата мила Родина е терминологичното определение на политиката. Не че казвам нещо ново, но за разлика от много други субекти, ще се опитам да дефинирам и конкретизирам Популизма като едно сложно и многостранно явление, придобило феноменални размери в нашето мило Отечество и всъщност вършещо по прекрасен начин манипулационните си задачи върху лесно контролируемото българско общество. Примерите, с които ще ви запозная са от практиката на сегашното ни правителство и част от подкрепящите го партии – пак припомням, нямам конкретни политически пристрастия. Мога да дам примери и с бивши правителства, но около сегашното е съсредоточено голямо внимание, протестни сили, неприязън, а и очаквания (от контрапротестиращите да речем). Просто всеки говори колко некомпетентно, манипулирано и нелегитимно е това правителство и неговите проектанти и запалянковци. И да – това е факт. А и около неговия живот започнаха едни от най-масовите протести в България, наречени с голяма доза преувеличеност „морална революция“ и „национално пробуждане“.
Това правителство и неговите фенове и фенки от парламента владеят до съвършенство популистките хватки. И е нормално – голяма част от родителите на тези люде са строяли концентрационни лагери на времето, в които българи са убивали българи, а голяма част от дядовците на тези съвременни демократи и парламентаристи навремето извършиха единствения атентат в църква в историята на света. В България пътят от лъскането на копчета и чепици в Москва до демократично пикаещото момченце в Брюксел е твърде кратък.
В първите десет дни на това правителство военният ни министър обиколи почти всички български медии и предавания. Остана му само да посети „Кухнята на Звездев“ и „Вкусно“ с Ути Бъчваров. Навсякъде г-н Найденов говореше колко тежко наследство са му оставили неговия предшественик и като цяло правителството на ГЕРБ – и дотам. Нито една дума за решаване на проблемите, нито една идея за отлепване от дъното. Само празни приказки. Естествено, на военния ни министър не му беше зададен и един смислен,сносен или дори неудобен въпрос от някой журналист – тук отдавна журналистиката се е превърнала в парцалистика, забързваща гъзовете на силните на деня. Г-н Найденов говореше, и говореше, и говореше. Аз имах чувството, че той повече време присъстваше в медийни студиа, отколкото на работното си място през първата седмица от работата на кабинета Орешарски. Но механизмите на изпразненото говорене бяха задействани – аз не знам какво ще правя, ама и онея предишните нищо не направиха, че дори ми оставиха поле за работа, осеяно с мини, така че и те са виновни. И чува българският зрител, и вярва, и съчувства на Ангелчо и разсъжденията зрителски пак са в грешната посока. Горкичкият той, войничето Ангелчо, добре че е Мая Манолова да го успокоява с лъчезарна усмивка и завидно хладнокръвие.
Драгомир Стойнев пък не спря да заеква колко е важно образованието ни да отговаря на критериите на Бизнеса. И хоп, българският зрител отново изпадна във възторг – естествено, че това е най-важното, какво ще работят децата ни, как ще изкарват прехраната си, как ще се наложат на пазара на труда ? Трябва да си изключително хитър и добър популист, за да използваш умело една подобна теза, знаейки в какъв материален недоимък живеят голяма част от българите и как за голяма част от българските ученици,родители,че дори и учители образователната ни система е виновна за лошия ни и беден живот. Да, образованието няма друг смисъл, освен да създава роботизирани специалисти, жадуващи за материални облаги. Съгласен съм.
Оттам се пусна слуха – ще се изучава турски в училищата ! И хоп, шовинистично настроените български патриотари обезумяха срещу съвременните башибозуци – как така ще се учи турски в прекрасните българските училища ? Естествено, новите и поредни кълнове на омраза и етническа нетърпимост бяха засети у общественото съзнание - омраза, нетърпимост и разделение, които предопределят крахът на всеки един опит за някакво национално обединение. Естествено, че едно подобно предложение би било неприемливо, стига обаче то да беше истина. Но не е.Да не би от петнадесети септември да започна изучаването на турски или цигански в училищата, на т.нар майчин език ? Вижте какво пише в нашата Конституция :
Чл.3. Официалният език в републиката е българският.
Но вижте и това :
Чл.36 (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
Обърнете внимание на (2),преди да се хващате на подобни манипулации. И се замислете доколко спазвате (1) – във фейсбук да речем, масово се пише на латиница. По смисъла на закона, всеки български гражданин е длъжен да ползва българския език – ползването не включва само говорене и писане на хартиен носител (макар че и това затруднява все повече неграмотни младежи, че и по-възрастни българи), а и използването на шльокавица в Мрежата. Да не говорим колко български граждани полагат усилия за езиковата си хигиена, изучавайки българския език и задълбочавайки знанията си за него. Сиреч, ние си нарушаваме нашата си Конституция ежедневно, че дори и ежеминутно (глава втора : Основни права и задължения на българските граждани), но нямаме нищо против да протестираме и да искаме да я променят, защото видиш ли тя била лоша. А и ако я бяхме чели, можеше да не се вържем на подобен див популизъм. Но това се случи в точния момент, че дори и сега има хора, които точат зъби на турци и цигани, защото видиш ли щели да изучават майчиния си език в българските училища.
Лютви Местан пък се появи наскоро в тази сутрин и направи стилистичен и граматически анализ на говоренето на Генка Шикерова и Костадин Караджов. Естествено, Местан ги умее тези неща, добър филолог и оратор е – безспорно – и използва тези си качества не само в медийните си изяви, но и от парламентарната трибуна. И хоп, българското общество отново се ядоса на Места, неговото голямо самочувствие и безпрекословната му наглост. Как може именно той да прави граматически и стилистичен анализ на езика на двама български журналисти ? Никой обаче не отвори и дума, когато веднага след интервюта колата на Генка Шикерова избухна пред жилището й – просто поредният случаен инцидент, нали така ? Ние подобни случаи вече си ги приемаме за нещо нормално – голяма работа, ако Генка беше в колата, и без това всеки ден си умират българи във всякакви ситуации, а на нас не ни пука. За нас е по-важно да псуваме дразнещия и мазен турчин Местан, отколкото да се съсредоточим върху застрашения човешки живот на българката Шикерова. Е, аферим, аркадаши ! Естествено, популизмът отново свърши своята работа – бе акумулирана нова омраза, ново незачитане, нов гняв, нов неприязън. Да се чуди човек как българинът няма да забрави да обича, да помага, да премахва стените между себе си и останалите. Не ви задължавам да обичате цигани, турци или арменци, но в крайна сметка една грамадна хомофобия не би помогнала на никого,и не мисля, че има нужда от нея – тя не би била градивна. Но българският зрител, слушател или блогър си е виновен – никой не е налял простотията и невъзможността за мислене в мозъка му насила. Какво по-дразнещо и провокиращо от това, председател на партия, създадена на расова, етническа и религиозна основа, етнически турчин и бивш кадър на ДС да ти фамилиарничи и ораторства, използвайки за своя основа свещения български език ?
Естествено, в тази своя пледоария няма как да забравя и председателят на Народното събрание – Михаил Миков. Пред Кеворк Кеворкян в предаването „Всяка неделя“ на 30.06.2013 г. , той сподели, че „БКП е истинската партия-майка“ – представям си как са се почувствали всички онези, чиито родини са репресирани от режима. Тук говорим за една изродска наглост. Знам как се почувствах аз, защото и аз съм в групата на тези хора. А да не говорим, че това е човек, който твърди, че БСП се модернизира и развива, и който вече е един цял европеец и върл демократ. Не е за подценяване и факта, че след Парламента и Президента в парламентарната ни република, според нашата Конституция, Председателят на Народното събрание има доста сериозни правомощия, свързани с държавната машина и взимането на важни решения за нея.
Вижте какво заяви председателят на НС за „подкрепящите“ кабинета хора,които бяха докарани вкупом на едно тържествено шествие-посрещане , което БСП организира за себе си : „Направиха ми впечатление ръцете на хората, с които се ръкувах. Трудови ръце. Напукани ръце. Това са хора, които не вдигат глава от градината, от нивата, за да допълнят семейния си бюджет.“ И ние допускаме подобни подигравки ? Лошото е, че тези примери, които ви давам в момента, вече ще са забравени от голяма част от вас - ние сме свикнали да помним по три минути и после да търсим „ново начало с нови и морални хора“. Нищо чудно вече някои от вас да вярват, че утре Миков ще се качи на селската комбайна. Не искам повече даже да коментирам репликата на Миков. Оставям лопатите на вас, барем най-сетне ги хванете.
Най-новата популистка мярка, която подготвя това правителство е следната : Полицаите вече няма да могат да спират автомобилите за рутинни проверки, а само в четири случая : ясни неизправности на автомобила, видими нарушения на Закона за движение по пътищата, шофиране в нетрезво състояние или съмнение за участие на шофьора в пътнотранспортно произшествие. Така и не разбрах, дали тази мярка е приета или не – трудно е разбереш нещо със сигурна истинност от прекрасните български медии. Но няма значение дали тази „реформа“ е приета, ще бъде приета или няма да бъде приета. Самият факт, че се предлага от министърът на вътрешните работи в кабинета Орешарски е достатъчно красноречив. Тези хора много добре знаят какво е актуалното обществено мнение за полицаите и като цяло хората на реда – всички пътни полицаи са заядливи и корумпирани, да не говорим, че и в тези времена жандармерията също е дразнител за обществото и най-вече за неговата активно протестираща част. Чу се, че ще има подобна промяна и хоп – всички вкупом се зарадваха –отмъщението на съвестните и спазващи правилата шофьори към мръсните корумпирани ченгета. Просто прекрасно ! Вместо да се затягат коланите в буквален и преносен смисъл по пътищата, ние премахваме рутинните правомощия на полицаите. Ами дайте направо скоро да ги уволним всичките и да закрием и МВР ? Не смятате ли, че идеята ми е удачна ? Не казвам, че няма корумпирани полицаи, но и не мога да приема, че всички са такива. Но не това е най-важното, по дяволите. Големият въпрос е : защо ние пак гледаме в грешната посока ? Нима всеки един от нас спазва наистина правилата по пътя и с това Закона ? Нима не караме масово без колани и с превишена скорост и като видим полицаи намаляваме и бързаме да слагаме коланите ? Нима всеки не се оправдава с това, че никой не спазва правилата за движение по пътищата и че бърза прекалено много за работа, затова хвърчи като луд ? И после, когато те спре полицай и се заяде за това, че нямаш аптечка например, кой е виновен ? Оставете го полицая – няма значение дали ще ти поиска подкуп или ще се отнесе грубо с теб. А ти защо наистина нямаш аптечка, щом Законът го изисква ? Ама не, полицаите са виновни ! Не стига, че в България постоянно умират невинни хора по пътя, ами сега дайте да няма и рутинни проверки ! Ами ако една рутинна проверка предотврати пътнотранспортно произшествие и спаси човешки живот ? Случвало се е многократно. Пътят е много опасно нещо и трябва да има строги правила за всички шофьори и повече правомощия за полицаите. Ама аз отдавна съм забелязал, че нас не ни е грижа за човешкия живот, дори и за нашия – ще караме на аванта и гадните ченгета нямат да могат да ме спират постоянно ! А ако някой стане жертва на корупция или лошо отношение от страна на полицай, то нека да сигнализира за това по указания ред. Ние все се оплакваме от държавата, институциите, отделните служители, ама като дойде време да си защитаваме правата или не знаем какво да правим, или знаем, но не го правим, защото сме убедени, че нищо няма да излезе. И после – мрънкащият римейк отново в сила. Нищо бе,добре си живеем. Много важно, че някой невинен е умрял на пътя, голяма работа. Какво ме интересува това мен, щом полицаят не може да ми размахва палката като шеф ? Победих ги тея гадни копелета, мамицата им !
Могат да се дадат още редица примери. Казах ви,че има много такива и от минали правителства, но гореизброените са по-пресни. Но принципът е важен : не трябва да се поддаваме на популистки игри, които „тези над нас“ владеят до съвършенство. И най-сетне трябва да го разберем. А не да повтаряме стари грешки. Подадат ни нещо и ние се хванем за него като за първи и последен полов орган. Как това може да се промени ? Прочети останалите ни статии и ще разбереш. И най-накрая започни да мислиш.
Ботев
