Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2014 20:49 - Българският политически елит- преди и сега; обща характеристика (първа част)
Автор: prosveshtenie Категория: История   
Прочетен: 2125 Коментари: 0 Гласове:
1



 Българският политически елит- преди и сега- може да бъде определен по един доста кратък начин – той е пропит със стремеж за централизация и злоупотреба с властта с цел постигането на користни и изцяло частни интереси. Голяма част от неговите решения се диктуват отвън пряко или косвено и неговата линия на развитие на държавата по никакъв начин не отговаряше на социално-икономическата действителност. Българският политически елит , особено през последните 25 години, се разграничи от своята нация, по всички възможни начини, той се отдели от тялото, чиито движения и преобразувания трябва да ръководи, той се самозабрави и злоупотреби с наивността на българския народ.

Ще започна изложението си с фундаменталния момент, с който свързваме началото на самостоятелната българска държавност (макар и васална до 1908г.). Моментът е Учредителното събрание в Търново, а събитието е приемането на първата българска конституция. Тук ще направя едно отклонение, което е важно за изложението ми по-нататък – в изложението ми ще се опитам да откроя няколко тенденции в българския политически живот, тенденции, които до голяма степен оказват влияние върху формирането на съзнанието и мирогледа на политическия ни елит от Освобождението до наши дни.
Първата тенденция е централизацията на властта, втората е външното влияние (особено неговото пряко проявление, но и косвеното му), третата тенденция е несъответствието между социално-икономическата реалност и политическо представителство – казано иначе несъответствието между социални групи и хората, които го представляват. Тенденцията към централизация на властта е лесно забележима в множество моменти от историята ни, като само ще изброя най-явните примери, сега ще кажа също така и че няма да давам ценностна оценка от сорта на „добро-лошо“ или пък „адекватно за времето си“, а само ще давам примери и ще предоставя на читателя сам да направи заключенията си.
Започваме с режима на пълномощията. Липсата на опит и убежденията на младия ни Княз тогава си казват тежката дума - по същество е извършен първият държавен преврат в новата ни история като монарха се стреми да централизира властта, пренебрегвайки Конституцията. Следващият пример е, разбира се, управлението на Стефан Стамболов, няма да обръщам внимание на икономическия напредък или пък на външната политика на Княжеството през 7-те Стамболови години, а само изтъквам тенденцията към централизиране на властта и до голяма степен установяването на псевдодемократичен режим.
Макар непосредствено след падането на Стамболов да имаме лека тенденция към демократизация и децентрализация на властта, много скоро след това отново имаме диктаторски тенденции, изразени в личния режим на Фердинанд, който изцяло успява да наложи своята воля при управлението на държавата, като сменя кабинетите със скоростта на носни кърпички.
След войните за национално обединение и множеството последици, които носят те на милата ни родина идва краят на Фердинанд и по същество нов режим, който може да се характеризира със силна централизация, а именно този на Стамболийски. Независимо, че е републиканец по убеждения, това не му пречи да си бъде откровен диктатор на моменти, даже през по-голямата част от управлението си. След падането на земеделския режим (чрез преврат, нещо което е всичко друго но не и демократично, това е силов прийом за завземането на властта, който по презумпция налага централизирани режими след своето идване, за да се закрепи взетата със сила власт) продължава отсъствието на демократичност от българския живот. По времето на Цанковото управление отново наблюдаваме добре познатия авторитарен похват като проф. Цанков е първият български политик, който установява пряка държавна намеса в икономиката (тази тенденция на комуналност в икономическото развитие присъства още от Освобождението, но чак при Цанковото управление има толкова сериозно скъсване с принципите на либералната икономическа мисъл, разбира се това е имало своята логика в обстоятелствата след войната и е тенденция, която ще обхване цяла Европа.
След падането на Цанков в България за известно време има полъх на демократичност. И това така до 1934г., когато отново след държавен преврат се установява централизирана власт, която след 35-та прераства в авторитарен монархически режим на Борис III. Разходката ни из „демократичното минало на българския политически елит“ продължава с, разбира се, поредния преврат в българската история – този от 9 септември 44-та и налагането на власт в България, която макар да идва с лозунги от сорта на „народна демокрация“ и да претендира, че е такава и дори да сменя формата на държавно управление (през 46-та след референдум България става република), всъщност по същество представлява един изключително централизиран режим, в който политическият елит – тоест номенклатурата произлиза от средите на бившите професионални революционери и всякакви други субекти успели да се „закачат“ за тях от сорта на партизани, интелектуалци, политически и криминални престъпници и други подобни като това „закачане“ става, разбира се, чрез безпрекословното съдействие на „лидерите на революцията“.
В управлението на България се изреждат няколко държавни ръководители, сред които Г. Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков и, разбира се, Тодор Живков. Като цяло обаче властта е концентрирана в БКП, която става партия-държава и основен ръководител на всички сфери на обществения живот, диктува, естествено от партийната върхушка. След края на държавния социализъм в България пред нашата родина най-накрая се предполагаше, че тенденцията към авторитаризъм и централизация на властта ще спре…За малко да стане така…
По същество формата на държавно управление, в милото ни отечество, а именно парламентарна република, далеч не може да се похвали с желаната демократичност и децентрализация.
По-голямата част от партиите в родното ни политическо пространство са изградени на от така наречения „лидерски тип“. Партиите са изключително централизирани структури, в които важи волята или на малцинството влиятелни хора, част на ядрото или на самия лидер. При тяхното управление няма дори помен от възможност за издигане в структурите им само благодарение на лични качества и способности. Обичайната практика е решенията да се спускат от страна на малцинството или на лидера. Е, как е възможно такива структури, когато дойдат на власт да не управляват централизирано? Отговорът е прост – не е възможно.
Тук ще спра с изложението на идеята за централизация в българската държава. Намерението ми да изложа тази тенденция е обосновано от прословутата идея за демократично управление и имало ли е то почва у нас? Дали е възможно да има за в бъдеще и при какви условия? Какви биха били и ефектите от него и как да бъде изградено то… В заключение за тенденцията „централизация“ ще кажа само, че не може тя да бъде абсолютизирана като „добра“ или „лоша“. В историята ни има много положителни примери за развитие и прогрес на българската държава именно в следствие на централизирана власт. Голямата обеца на ухото, която трябва да имаме що се касае до централизацията на властта е възможността, която тя предоставя на властимащия за злоупотреба с властническото положение – централизирана власт улеснява злоупотребата с власт и това според мен е най-голямата опасност от нея. Като се има предвид общата тенденция в европейската политика, неголямата територия и единното национално съзнание на българското население нашето общество е логично да се ориентира към защитата на парламентарното умерено управление, което да предоставя възможност за адекватно представителство на възможно най-широк кръг от интереси в политическото тяло на нацията – Парламента.
В българската история има много примери точно за така злоупотреба, както до налагането на държавния социализъм, така и през целия му период и за съжаление бих казал през поне 90%, ако не и 100% след неговото падане (тоест по времето на така наречената „демокрация“).
Втората тенденция, свързана с родния ни политически елит е така нареченото външно влияние и неговата роля за идейната база на субектите на родната политическа сцена. Тук отново ще се придържам само към изложението с примерите. Тезата ми ще се състои от едно простичко изречение : В България политическите решения са до голяма степен повлияни от чужди фактори и много често в полза на чужди интереси. Не мога да кажа дали тази тенденция е породена от изостаналостта на българското население вследствие на османското владичество или поради факта, че мнозинството български обществени лидери са получили образованието си в чужбина и поради това възприемат чуждата гледна точка (което дори на моменти се изражда в открит лобизъм за чужди интереси), но тя определено присъства в родната ни действителност още от Освобождението до наши дни.

СЛЕДВА
 ПРОДЪЛЖЕНИЕ!

ДРАНГОВ




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 124838
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031