Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2014 21:46 - Българският политически елит- преди и сега; обща характеристика (втора част)
Автор: prosveshtenie Категория: История   
Прочетен: 1996 Коментари: 0 Гласове:
0




Втората “вечна” тенденция, свързана с родния ни политически елит, е така нареченото външно влияние и неговата роля за идейната база на субектите на родната политическа сцена. Тук отново ще се придържам само към изложението с примерите. Тезата ми ще се състои от едно простичко изречение : В България политическите решения са до голяма степен повлияни от чужди фактори и много често в полза на чужди интереси. Не мога да кажа дали тази тенденция е породена от изостаналостта на българското население вследствие на османското владичество или поради факта, че мнозинството български обществени лидери са получили образованието си в чужбина и поради това възприемат чуждата гледна точка (което дори на моменти се изражда в открит лобизъм за чужди интереси), но тя определено присъства в родната ни действителност още от Освобождението до наши дни.
По същество искам да кажа, че конфликтите между филите и фобите в българския обществен живот оказват изключително голямо значение върху развитието на държавата. Чуждото влияние може да се отчете още в началото, в прословутата и идеализирана Търновска конституция.
Самите идейни концепции на либерали и консерватори до голяма степен са формулирани под влиянието на образованието, придобито в чуждите университети. Мнозинството консерватори са се изучили в Западна Европа, а мнозинството либерали с по-висока ерудиция са получили образованието си в Русия. И тук само ще вметна че по онова време консервативната политическа мисъл е на мода в Западна Европа, а либералната се среща сред част от интелектуалните кръгове в изостаналата руска империя. Правете си изводите сами.
Идейни концепции, до голяма степен несъобразени с българската действителност, разбира се, не искам да подценявам политическия ни елит от онова време, който е в пъти по способен от сегашния (що се касае до идеен и интелектуален капацитет, както и що се касае до желанието им за работа в интерес на нацията).
След като започнах с тази косвена чужда намеса каквато по същество е описаната (получаването на образование в дадена държава) стигам до пряката. При изготвянето на ТК има пряка чужда намеса, с умерено консервативен привкус, която да тушира прекалено либералните стремежи на мнозинството в УС (мнозинство са били либералите все пак) пример са някои обсъждания за цензурата – на кои текстове е позволено и т.н.
Разбира се,далеч не е само чуждото влияние това, което създава Търновската Конституция, но е безспорен международния натиск при изготвянето й.
Примерите за чужда намеса продължават в първите години след Освобождението, българската политическа класа е изключително зависима при определянето не само на своите политически идеи отвън, но дори и икономически решения с чисто стопански характер като изграждането на железницата в освободена България са изключително повлияни от външни пристрастия, а не национални интереси.
В първите години след Освобождението е пределно ясно, че най-голямо желание за налагане на влияние по родните ни земи има Русия. Руснаци са положили основите на държавата ни, руснаци дори оглавяват български кабинети и в определени моменти подстрекават към гражданска война. Сблъсъкът между русофили и русофоби дори помрачава един от малкото, ако не и единствения самостоятелно извършен политически подвиг на българския народ – Съединението.
След абдикацията на Александър I и идването на Фердинанд се засилва влиянието на Западните държави в българската политическа действителност. Българската държава продължава да бъде изключително зависима от решения, идващи отвън - правителството на демократическата партия на Каравелов пада след като му е отказан външен заем. Засилва се влиянието на Германия и Австро-Унгария. Българската армия например се изгражда по германски модел, както в първите години след Освобождението българските военни дейци са върли русофили и са изпращани на обучения в Русия, така към края на 19-ти и началото на 20-ти век се забелязва една тенденция, която продължава до края на ВСВ, а именно че българското офицерство започва все повече да се специализира в академии в Централно-европейските държави. Отново това косвено влияние прави мнозинството от българския генералитет с политическа ориентация, повлияна от обстановката в съответните държави – тази тенденция оказва особено голямо влияние през 20-те и 30-те години на 20-ти век, когато множество военни влизат в политиката. Много често в родната ни история ставаме свидетели на това как български политици не оценяват адекватно обстоятелствата и взимат погрешни решения благодарение на безкритичното си - филство и -фобство си. Пример за това е нерешителността на Каравелов около Съединението, германофилството на Радославов и влизането ни на страната на Германия през ПСВ без адекватна оценка на потенциала на воюващите страни. Пример за това са действията на БКП, за които Коминтерна е истинска родина, при тях положението е по-особено те по-скоро загърбват националния интерес в името на идеология, а не толкова на интереси, макар че до голяма степен това им загърбване е диктувано от Коминтерна, доминиран идейно от КПСС, което по същество си е защита на интересите на чуждо политическо тяло (различно от българската нация). Тук е уместно да се отчете и ролята на монарсите, от динестията на Кобургите, които в известна степен насочват филството и фобството на изпълнителната власт (Фердинанд е особено ярък пример за това, но неговото постоянно лавиране и хитрости в крайна сметка се оказват нож с две остриета). При Борис имаме доста променена обществена нагласа и различна политическа реалност и в следствие на това – не толкова пряка намеса поне до налагането на режима, впоследствие обаче в общественя ни живот се проявяват последствията от голямата ни обвързаност с Германия и Италия (тук роля играе и вече споменатия генералитет).
По времето на държавния социализъм външните влияния пък се виждат и от слепец дори може да се каже, че политическите решения, които се взимат в София предварително минават проверка и одобрение в Москва. По това време се стига до безпрецедентна крайност, като България ПРЕДЛАГА да загуби статута си на суверенна държава, за да стане република от състава на СССР…Това мисля, че е върхът на българското политическо чуждопоклоничество.
Прекалената зависимост от Москва е не само политическа и идеологическа, но и икономическа и това е един от факторите, които след падането на режима допринасят за погрома на българската индустрия (вече няма суровини и пазари), което ще се окаже с тежки последствия за националното ни стопанство.
За съжаление в нашето настояще зависимостта от външни фактори продължава да си бъде все толкова силна. Неспособността да се дефинират националните ни интереси както и конформистката ни позиция по ред проблеми, която заемаме в структури като НАТО и ЕС, на моменти достига крайности, оправдаващи несправедливи решения, а наивното русофилство, което се прокрадва на не едно и две места е плод преди всичко на геополитическо невежество.
Русофилството обаче без съмнение може да се окачестви като явлението, което е най-трайно като настроение сред българското население и съответно е причина за не една и две злини, които сполетяват родината ни.
В същото време, взирането в европейския идеал, опитите да преместим България в Европа, а не да открием Европа в България, според мен може да доведат до изключително неблагоприятни последици, не толкова от политическо естество, колкото от културно. Според мен така наречения сляп стремеж към всичко що е „западно“ и „европейско“ носи реалната опасност от заличаването на българската културна и духовна идентичност. Изтичането на множество млади и способни българи, влиянията, на които е подложена българската интелигенция и общественост като цяло таят опасността след време българите вече да не се самоопределят като такива.

СЛЕДВА...

ДРАНГОВ




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 124826
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031