Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2014 21:15 - С какво да се гордеем?
Автор: prosveshtenie Категория: История   
Прочетен: 1307 Коментари: 0 Гласове:
3



 С какво трябва да се гордеем в тези времена на национално отричане и нихилизъм? Кому е нужен този широкоразпространен комплекс за национална малоценност, тази психика на жертвата?

 

Не едно и две неща от нашата история са достатъчни да ни покажат, че макар и да имаме нелеко наследство, също така сме наследили и славен завет. Настоящите „проблеми“ А бъдещето зависи само от нас и от нашата оценка какво да следваме като пример от миналото.

 

В други наши статии разглеждахме продължението на най-светлия български исторически период, Възраждането. Споменахме за успехите на “българското чудо” от 1878- 1912 година. Вместо да навлизаме отново в подробности, тук искаме да се съсредоточим върху връхната точка на “чудото” и на възродената нация- Дойранската епопея от 1916-18 година.

 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%B9%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F

 

И това всичко е дело на едни и същи личности, на известните и неизвестни възрожденци, които имат за наследство 482 години политическа деспотия и скромно икономическо развитие.

 

Какво ни подсказва това?

Няма съвременен българин на когото войните 1912-1918 да не са оказали влияние по един или друг начин. България излиза от Възраждането през 1919г. в Ньой, със счупването на една химикалка. Завета, обаче, и дълга остават.


Само цифрите на директно участвалите в действащите армии 1912- 1918г. показват, че няма българин, който да не е наследник на български войник от периода.



1912-13 1913 1915-1918

Население 4 430 000 4 800 000 4 800 000

Действаща армия 366 000 500 000 870 000



(<
10% от населението) (= 10% от насел.) (=20% от населението)

Жертви 87 000 93 000 260 000
и ранени „

(5% от населението) (2% от населението) (повече от 5%)
* Wikipedia


Няма пленено българско военно знаме. Броят на военните загуби на българска армия в периода 1912- 1945
( а това означава и досега!) се събира на пръстите на една човешка ръка.


Българските политици и военни в крайна сметка не успяха да "освободят брата роб" и да обединят Родината след 4тири поредни войни. Това е историческия факт, и геополитическите грешки от миналото още са в огромна тежест на обществото.

 

Означава ли това, че жертвата на всички наши предци е ненужна? Защо не се гордеем с делото на тези истински наследници на възрожденските традиции? Време е историческия нихилизъм да отстъпи място на трезв поглед върху историята, който ще доведе и до реални поводи за национална гордост, а не такива основани на крайна автолитарна/тоталитарна идеология. Време е българите да разберат и обикнат историята и Родината си. Време е българите да разберат защо предците им оставиха костите си от Белград до Чаталджа и от Букурещ до Солун.

Време е да оценим тяхната саможертва и да бъдем достойни техни наследници. Оплакването няма да помогне. Ние сме наследници на войниците- земеделци, занаятчии, работници, интелектуалци- които поставиха на колене 25 милионна империя с 3 млн. кв. км площ и се сражаваха при Дойран при сътношение на силите в личен състав 1:5 с най-големите колониални империи в историята на човечеството. В сравнение с тези монументални постижения, които дори тогавашните ни противници признават за впечатляващи, повечето наши проблеми в момента изглеждат лесно преодолими.

Какво ни липсва- смелост? Единство? Желание? Способности?

 

Ако отговора е да, то следва да отговорим и на въпросите “Защо?” и “Какво следва напред?”. Историята служи за поука, не трябва да служи за извинение. Победните дивизии, съставени от обикновени земеделци, нямаше да приемат робското минало за извинение.

 

Ще позволим ли на грешките на миналото, каквито и да са те, да ни попречат на бъдещето?

За нас няма невъзможни неща, горния пример показва това.

С вярата в собствените сили, с трезвата оценка на историята на нацията- защото именно тя и нашата култура, образование и традиции ни формират като личности- с образованието, Просвещението и възпитаването на критично и информирано мнение за света, ще дойдат и индивидуалните и колективните успехи. Именно примерите от миналото ни дават изчерпателна оценка за нашите възможности- от нас зависи останалото; от нас и нашият поглед към миналото зависи какво ще е бъдещето ни.


Време е за промяна. Промяната почва от нас. Промяната почва от теб и твоето мнение!


Навсякъде. Постоянно. Безкористно.

 

Добри 04.11.2014 година

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 72346
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31