Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2015 14:46 - За бъдещето на "българското чудо" (част oсма)
Автор: prosveshtenie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.06.2015 19:05


 Ние защитихме твърдението, че периода на „българското чудо“ 1878-1912 година- една изпълнена с изключителна енергия ера- българското общество се развива изключително бързо заради съществуването на национален идеал и възрожденски елит (част 1-6).

НЕ временната форма е важна- институции, морал, идеология- а обществената енергия която позволява на общността- нация да формира ефективните си отговори на предизвикателствата. ЗАТОВА и важно да отбележим- погледа назад е важен за да оценим как нацията е оцеляла, особено по време на бурния 20ти век. Това и повтаряме- време е да отсеем положителното от историята, но не за да възпроизвеждаме и идолизираме като форма.

Промяната1 няма да дойде чрез проста промяна на функционалните и процедурни “придатъци” на нацията като смяна на изборната система. Всичко това са последици, функции на настроенията и възгледите на нацията като цяло. Не изборната система променя нацията, а моивираните и способни индивиди, представители на националния елит. Елит, който утвърждава собствените си позиции чрез благосъстоянието на мнозинството 2. Съществува ли такъв елит, който да е в основата на всички институции?

Но преди това: какво трябва да е нашето мерило за успеха на една общност?

Следващите точки трябва са част от националните цели които би трябвало да бъдат постигнати чрез широка обществена дискусия и консенсус. Дори и отвъд тях, време е обществения интерес да се защитава чрез избягване на краткосрочните, тактически пранилни, но стратегически грешни дългосрочни решения. Такъв трезв диалог е нужен, и липсата на дискурс на тема “Къде виждате България след 20 години?” е притеснително несъществуващ в медиите. Тактическите решения отстават исторически типични за българската политика, бизнес, образование, сигурност, икономика 3. Повечето злободневни проблеми са резултат на дълги политикономически процеси, които споменахме горе. Но вместо да се водят от стратегическа цел, повечето от най-често канените по медиите общественици анализират един или друг “симптом” на проблема поотделно: дали ще е външнополитическата зависимост, или пък авторитарното държание на политиците, или пък образователната криза, или олигархичната структура на икономиката и прочие и прочие.

Познато, нали? Комплексни планове и препоръки за обществено допитване обаче няма, може би защото повечето от интелектуалния елит- юристи, журналисти, социолози, политолози, психолози- всъщност не е икономически независим. Това може би крайно мнение всъщност е още един пример за това че инвестиции в образованието на следващите поколения не са напразни, но за това – след малко.

Обществен консенсус, отвъд непопулярните планове “България ХХХХ год.”, е нужен за:

  1. Определяне на нов български идеал, който да обедини силите на нацията под ясно заявена цел:

    УКРЕПВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ ПРЕЗ 21 ВЕК, с индикатори:

    - стабилизиране на демографските процеси: индикатори като средна продължителност на живота, смъртност, плодовитост могат да бъдат подобрени и, всъщност, са тясно свързани и с долните образователни, икономически, социални цели;

    - примерно, изпълняване на условията/ влизане в клуба на развитите държави ОИСР;

    - примерно, достигане до определени нива на група икономически индикатори за развитие: бвп/глава на население, спад на изпадналите от училище, продължителност на живота и други;

    - икономически, политически балкански регионален лидер в международните отношения;

    2. Примерни политики за изпълнение на "националната цел":

    - образование: индикатори като намаляване на броя на отпадналите от образователната система, повишаване на средния национален резултат от изпитите ПИЗА (тестват усвояване на информация и критическо мислене), вдигане на средния успех да влизане във ВУЗ, намаляване на броя на младите неработещи и, едновременно, неучещи и прочие и прочие;
  • съдебна система и върховенство на закона: реална независимост на прокуратурата, примерно;
  •  интегриране на цялата територия и население на страната в единна национална икономика; интегриране на всички малцинства в българската нация чрез запазване на самобитността им и гарантиране на общо бъдеще
  • здравеопазване: по-ефективна система с ясни цели и цена за постигането им;
  • политическа вътрешна интеграция на голяма част от икономически изключените малцинства;
  • инвестиции и подкрепа на националната култура и изкуство- родни творци и проекти които имат принос към укрепване на общите, неформални институции.
  • Целенасочена политика към българските емигранти- поне 1.5 млн души извън територията – и към общностите с българско самосъзнание в Молдова, Украйна, Сърбия, Македония, Албания. Тези мерки могат да включват различни политика за интегриране на тези етнически българи на територията на държвата- социални, политически, икономически, културни мерки- координирани от единна програма и, защо не, специално министерство.

Разбираме, че това е идеални я вариант за решаване на редица дълбоковкоренени проблеми и може би е прекалено оптимистично предложение за разчистване на едно изключително тежко наследство. Няма как да набляга на цинизма тук- тези решения, всички решения за бъдещето трябва да бъдат взети на национално (като нация) ниво, по един или друг начин.

И тук идва наистина важният въпрос “Кой ще се заеме да реши проблемите на времето ни ?” Именно на този решаващ въпрос ще посветим и последната част от този анализ. Но промяната, която цялото общество обсъжда в последните 24 месеца, почва с твоето критично и информирано мнение по важните въпроси. А какво е то за тази статия и за нашите предложения?

 

31.05.2015 г.                                                                                    Добри

БЪЛГАРИЯ

 

1. Виж и другите статии от блога, особено статията “За изборната система”.

2. Действията на способните индивидуалисти винаги са, донякъде, водени от собствения интерес. Мерната единица за национален обаче винаги е била благосъстоянието и прогреса на колектива- зависи вече как ще се нарича този прогрес, в какво се измерва. Индивидуалния успех на дадена личност, или на интелектуалните или политически водачи на една нация, обаче винаги е обуслован от условията в дадено общество.

3. Тенденцията за лично облагодетелстване от обществената служба е колкото вредна, толкова и стара и леснообяснима (виж Хаджийски). Буржоазния елит след Освобождението, а и може би след 1989 година, няма “възможностите” и капитала на елита на западноевопейските държави и един от малкото начини да прогресира е чрез обсебване на обществени средства и срастване с държавните институции. Точно този “лесен” път избират и поредицата български управляващи, без да се замислят че това им поведение е пагубно за бъдещето на нацията.




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 74100
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930