С преврата от 9-ти септември и налагането на съветската линия на развитие на българската държава, българският политически живот започва да се доминира от една партия-комунистическата, стремяща се към установяване на диктатура на пролетариата.
Макар през 30-те години и особено по времето на царския режим българското "буржоазно" икономическо развитие да достига своите върхове, пролетариатът в България е много далеч от това, което представлява пролетариатът там, където работническите движения се зараждат – западните индустриални държави. Той продължава да бъде една не особено голяма част от населението. Именно поради това налагането на неговата „диктатура“ е неотговарящо на социално-икономическото положение на мнозинството от населението. Това обаче изобщо не трогва управленските кръгове, които без капка съмнение изпълняват безропотно указанията на Москва. Така се осъществява ускорена индустриализация и урбанизация, колективизира се земята и се изграждат така наречените ТКЗС – форма на окрупняване и механизиране на земеделското стопанство, което по същество откъсва българина от земята – факт с катастрофални психологически последици за нацията. По същество управляващата комунистическа партия си създава работнически пролетариат, съставляващ вече по-голямата част от населението.

С идването на промените след 10-ти ноември и разбиването на пух и прах принципите на плановата икономика и идеологическата идея за диктатура на пролетариата пък идва времето на пазарната икономика, доминирана от активната средна класа, която по същество да поеме ръководната роля в обществото. Всички партии защитават тези принципи на икономическо и политическо развитие и по същество това се оказва изцяло неотговарящо за пореден 3-ти път на социално- икономическото положение на населението. Държавният социализъм, макар да е създал една привилегирована прослойка, съставена от партийния елит и хора близки до него, изравнява останалата част от българското население в много голяма степен. Мнозинството българи имат сходен социален статус и близко материално положение. Липсващото звено в тази картинка, доминирана от думи като „свободен пазар“, „ либерална демокрация“, „пазарна икономика“, „капитализъм“ и други подобни е точно средната класа, която да придаде съдържание на тези понятия в милата ни родина…

При това положение в България се случва по-логичното, а именно властта не се овладява от мнозинството, което има единствено своята бройка, а от икономическо способното малцинство, обвързано с бившия партиен елит, след като сам този елит преди това му е предоставил условия да натрупа по най-бързия възможен начин капиталите си.

В българския политически спектър от последните 25 години беше забравено всичко що е идея в политиката и започнаха да се гонят чистите икономически интереси. Никой от управляващите реално не беше загрижен за формирането на солидна средна класа – то се вижда от действията им, самият факт, че елитът позволява частни структури да стопират развитието на малкия и среден бизнес по време на първоначалното на трупване на капитали през 90-те години – а и дори през 2014 - говори достатъчно за това, че самият този елит очевидно е обвързан с въпросните структури и мисли преди всичко за своята лична изгода, а не за интересите на цялата нация.

За пореден път политическият ни елит е в остра колизия със социално-икономическото положение на мнозинството от населението. И тук идва съпоставката с другите преходи: при първия българските политици имат амбицията за развитието и просперитета на нацията (с уговорката за левите работнически движения); а при втория български преход българските политици имат амбиции да наложат един утопичен идеал (поне първите от тях). В края на този по същество деструктивен за нацията режим се формира психологията на елита, който оглави третия български преход и който има амбиции, доминирани главно от индивидуалистични подбуди т.е свързани единствено със защита на личните материални интереси.

В обобщението си за днешния елит ще бъда много кратък – той е пропит със стремеж за централизация и злоупотреба с властта с цел постигането на користни и изцяло частни интереси. Голяма част от неговите решения се диктуват отвън пряко или косвено и неговата линия на развитие на държавата по никакъв начин не отговаряше на социално-икономическата действителност. Българският политически елит през последните 25 години се разграничи от своята нация, по всички възможни начини, той се отдели от тялото, чиито движения и преобразувания трябва да ръководи, той се самозабрави и злоупотреби с наивността на българския народ.

13.08.2015                                                                                 Дрангов
София