Непосредствено след Освобождението определено наблюдаваме несъответствие на политическо представителство и на социални групи, които то представлява. Мнозинството българи са селско население, което се изхранва от обработката на собствената си земя и дребни производители – занаятчии по градовете. Индустриалците и едрите капиталисти като цяло са много малко – тоест така наречената буржоазия. При това тази буржоазия в известна степен е ощетена икономически от Освобождението, защото е лишена от големия пазар на Османската империя, а над нейното икономическо развитие все още тегнат капитулациите.
Тази едра буржоазия е представена от консервативната партия в първите години след Освобождението. По същество големият пол. противник на консерваторите, а именно либералите представляват една незамогнала се буржоазия – дребна. Хора, които имат амбиции да индустриализират държавата, да успеят да увеличат личното си и националното богатство, осланяйки се на засилено икономическо развитие, продиктувано от духа на времето.
По същество нито едната от двете партии не защитава интереса на 80 и повече процента от българското население, а даже обратното – работи против него. Дребният собственик попада под тежките удари на индустриалните стремежи на либерали и консерватори и казано иначе гласува против себе си. В никакъв случай не искам да критикувам така представената от мен политическа действителност, за съжаление това е била реалността и времето, възможно е да е имало и друг начин за ускорено развитие на България, който да не нанася толкова преки щети на мнозинството от населението и пак да се получи дългосрочният ефект, който постигат действията и политиката на елита ни до началото на 20-ти век. Това в голяма степен се отнася и за политическите субекти, които се появяват след като консервативната и либералната политически партии започват да се роят.
Чрез това си твърдение просто искам да опиша едно явление в българския политически живот, а именно, че поради реалността в общественото развитие и обстоятелствата, влизащи в понятието „дух на времето“, се накърняват интересите на мнозинството от българите и това води до радикална промяна в живота на населението както в материален така и в духовен аспект. Това повлиява дълбоко на народопсихологическо ниво и е фактор при изграждането на една определена нагласа към обществено-политическата, дейност и едрите капиталисти.

След като накратко преминах през основните политически партии ще обърна внимание и на по-особения случай, който представляват работническите движения. И умерените и радикалните социалисти и появилите се по-късно националсоциалисти (за малко се говори, защото не са имали голямо влияние) и въобще всички работнически партии, проповядващи идеята за ръководна роля на българския пролетариат в обществото, са толкова неотговарящи на социално-икономическата действителност, колкото и буржоазните партии. Вече се изтъкна, че едър индустриален капитал в България се среща сравнително рядко, от там и партии, насочени към борба с политическите сили, защитаващи този капитал, са също толкова не на място.
Казано иначе пролетариатът в България е прекалено малко, за да се говори за неговото мнозинство и диктатура, затова и левите движения тук използват по различна реторика и изграждат своята идентичност по малко по-различен начин от класическите работнически партии в Западна Европа, с цел разпознаването им като защитници на интересите на обикновения човек. Независимо от тези промени обаче движенията на работниците, поне според мен, си остават повече плод на чужди влияния и идеи, отколкото предизвикани от обективни предпоставки на родната действителност.

Третият интересен момент, свързан с идейните течения на българската пол. сцена преди 44-та година е появата и разрастването на земеделската партия. По същество земеделското движение е единственият субект на политическата сцена, който защитава интереси на мнозинството от населението – дребния земеделски собственик. Неин основен и най-известен идеолог е Ал. Стамболийски, който развива по изключително новаторски начин идейната платформа на партията (поне в ранния и период). По същество земеделското движение повлияно от чужди идеи, но те до голяма степен са пречупени през призмата на българска действителност, като залагат и на един прогресивен модел на развитие тоест идеите на БЗНС наистина могат да допринесат за защита на интересите на мнозинството от населението. За съжаление, когато земеделците се сдобиват с властта се проявява и една друга типична черта на политическия ни живот, а именно склонността към централизиране на властта и партизански разправии с опозицията. Негативно влияние оказва и характерът на Ал. Стамболийски, който на моменти води политика, която е в разрез с националните стремежи и идеали на българите.

СЛЕДВА...                                                                                                                         ДРАНГОВ