Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2014 11:06 - БЪЛГАРСКОТО ЧУДО- минало, бъдеще и настояще...? (трета част)
Автор: prosveshtenie Категория: История   
Прочетен: 2240 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.03.2014 11:12


ЧАСТ ТРЕТА

    1. Причините за българското чудо или националната интелигенция като път към прогреса

 

Анализа на “българското чудо” започна с кратък обзор и дефиниране на самия феномен; в първите части на тази статия представихме накратко успешният за нацията период 1879-1912 година. Във предишните глави на тази статия разгледахме детайлно и част от вътрешните и външните причини за българскато чудо- благоприятната европейска икономическа обстановка в края на XIX век, противоречията на Великите сили, народопсихологията на българите и други. В края на четвърта част направихме и кратко обобщение и заложихме плана за следващите две точки от статията. Какво следва в пета глава?

Но първо, нека да припомним тезата на тази статия. Тя може да бъде обобщена по следния начин:

 

Национално просвещение (корени се в дейността на българските книжовници и интелектуалци от XVII век- Петър Парчевич, Яков Крайков, Петър Богдан- написал първата “История на България” около 1667 година; активна фаза след “История славянобългарска” от 1762 година) → Национално възраждане/ революция (нацоналноосвободителен процес, крайна фаза след края на Кримската война 1856 година)→ Оформяне на българската нация → Възрожденска интелигенция → Национални институции (Търновска конституция като олицетворение на българската държава/ народопсихология/ управление/ национален идеал) → държавен прогрес и „българско чудо“ (вкл. най-силната армия на Балканите).

 

Както е видно, предстои да направим още една стъпка “назад” към корена на “българското чудо”. В третата част на статията ще разгледаме именно влиянието на възрожданските фигури върху изграждането на следосвобожденските институции на България. Влиянието на младите и образовани в Османската империя, Централна и Западна Европа и Русия патриотично настроени български интелектуалци и държавници до голяма степен обуславя периода на на “българското чудо” и води до държавния прогрес- дали става въпрос за демократичната Търновска конституция, за прогреса на българската индустрия, инфраструктура и икономика, за организацията и силата на Българската армия; за административната, финансова, образователна, социална, културна организация на българската държава.

 

  1. Интелектуалният елит на нова България и неговите постижения. Началото

 

За силата на българската армия и за успеха на българската индустрия, образование и култура от началото на ХХ век вече споменахме. В следващите параграфи ще разгледаме другите следосвобожденски институции. Тези институции и образованите и патриотично настроени българи, които стоят зад тях, са директен резултат на историческия процес, който сега наричаме Вързраждане. Затова и е съвсем логично, че институциите и събитията ще бъдат представени наред със силните единични примери, които българската нация като колектив и индивидуалности дава в изобилие през този период.

Та, каква е основата на всички гореизброени национални успехи, на всички следосвобожденски институции? Каккто казахме и преди, националните институции като парламентарната система, патриотичното управление, демократичната и либерална Търновска Конституция, отворената икономика на дребния собственик, национален идеал, армията не са отделни субекти, някаква абстракция; не, те са просто функция на българската нация от средата и края на XIX век, така както интелигентите и патриотично настроени българи придават смисъл, с образованието и действията си, на българските институции. “Българското чудо”, а може би и българската нация, са просто продължание и резултат от епохата на националното Възраждане и Просвещение- и ние, като техни наследници, дължим много на нашите изключителни предци – всички будители след Паисий- и техните усилия за национално Просвещение.

Именно тази “интелектуална основа” на българския “бел епок” ще бъде представена чрез биографиите на главните действащи лица- истинските “строители на България”. Нека тяхното житие- битие бъде просто един пример как една нация може да излезе от една дълбока и всеобхватна криза на съществуването- чрез предефиниране на целите, ценностите и чрез всеобщо национално образование. Примерите, които разкриват същността на Възраждането и промяната, която то носи за нацията, ще покажат по един не-детерминистичен път, че националното Просвещение е един път към прогреса и обединението на една нация. Примерите също така ще разкрият и постепенната, кумулативна и еволюционна същност (надграждане и качествана промяна към по-добро) на Възраждането: първо поколение българска интелигенция (родени до 1840 година) → мрежа от училища, българска литературна норма, църковни борби; второ поколение → национална революция, национален идеал, български институции; трето поколение → “бъългарско чудо” след 1887 година: урбанизация, модернизация на икономиката, огромно увеличение на населението, Балкански войни за обединение като образец за национално обединение върху една кауза1.

Да се върнем отново назад. Но откъде започва всичко? Къде се корени Възраждането? Ако първото поколение се посвещава на образованието и църковните борби (както и знаем че става от историята), то отговора е- от нарасналите възможности на нацията и елита- търговци и прозводители; корени се и във външнополитическите процеси след 1789 година; корени се в разпада на Османската империя във вътрешен план; но най-вече се корени, някъде през XVIII век, в националната еманципация и осъзнаване на християните-поданици на султана, говорещи новобългарски език. Дали причината е националното Просвещение? Ще видим в пета част на статията.

Първото поколение от възрожденския елит дарители- будители активно участва в борбите за българска църква и национално освобождение; част от тях участват и в обществено-политическият живот на Княжеството през първите 20 години след Освобождението. Такива фигури като Неофит Рилски, Теорги Раковски Любен Каравелов Софроний Врачански, Петко Р. Славейков, Драган Цанков, Иван Вазов, Константин Величков, Добри Войников, Сава Доброплодни, Найден Геров, Добри Чинтулов, Иван Добровски2 и много други са едва началото на процеса, неговата основа.

Лесно забележим ще е и факта, че ранната българска интелигенция е съставена от килийни и класни учители, които по съвместимост са писатели, поети, драматурзи, лекари и аптекари, политици, общественици, революционери. Едни истински ренесансови фигури, от нашата модерна гледна точка. И нещо повече, първите “народни будители” са произлезли от преобладаващо земеделски и търговски общности и са надмогнали елинофилството и гръцката, сръбска, турска, руска пропаганда по българските земи, за да изградят българската идентичност- един достоен за възхищение факт. Повечето от тях са получили образованието си от килийни училища, “елино- български” класни училища, гръцки “гимназии” и “лицеи”, турски “академии”, но са запазили своето българско самосъзнание и са спомогнали за засилилването на национал- просветителският процес на Възраждането като са се реазлизирали професионално като учители, общественици, журналисти и редактори на образователни списания, дарители. Целият им живот обаче е бил до голяма степен посветен на духовното израстване на току-що оформилата се българска нация. Няколко достойни примера ще бъдат представени накратко, в хронологически ред:

 

  1. д-р Петър Берон3 (1795-1871) e известен като автора на първия български учебник- “Рибният буквар” от 1824 година. Нещо повече, получил сериозно образование в Германия, д-р Берон е изключително уважаван лекар и учен от европейска величина, преподавател в Сорбоната. Достигнал една преклонна възраст за времето си, Петър Берон завещава повечето от имота си на българската община в Котел, а също така осигурява и българската гимназия в Одрин.

  2. Стоян Чомаков (1819-1893) получава образованието си в редица гръцки просветни институции. Следва медицина в Италия и специализира във Франция. Въпреки това избира да се върне в Пловдив през 1848 година и в следващите години се включва активно в градския обществен живот като лекар, аптекар, учител. В годините след 1860 година е активен участник в борбата за църковна независимост и национално образование.

  3. Д-р Иван Богоров4 (1820-1892) е роден в Карлово и получава образованието си в редица гръцки образователни институции, но избира след завършването си да “учителства” в редица български градове. След получаване на висшето си образование в Германия и Франция, д-р Богоров се завръща на Балканите и продължава да работи за образователното възраждане на българския народ. Занимава се с издателска дейност, журнализъм, медицина. Осъзнал нуждата от самостоятелна и осъвременена българска книжовна норма като основа на българската идентичност, д-р Богоров цял живот се бори за чистотата на българския език с което и остава известне в народната памет.

  4. Христо Г. Данов 5(1828-1911) е учител и книжовник от Клисура, кмет на Пловдив. Той е и родоначалник на българското книгоиздаване и неговата роля в националното пробуждане на Възраждането е огромна. Сам работил като учител в началото на кариерата си, Христо Данов явно е осъзнал нуждата на новите български училища (и на нацията) от качествени и масови учебници, карти, пособия, вестници и списания и така нататък. Кумулативния процес, започнал от Пайсий и неговата кратка “История”, става неудържим именно заради дългогодишните усилия на народните будители, част от които изброяваме и тук.

  5. Марин Дринов 6(1838- 1906) e български историк и филолог, първи председател на Българското книжовно дружество (сега БАН). Макар и преподавател в Русия, неговия изследователски интерес е насочен изключително върху проблемите на българската нация. Активен участник е във временната руска администратиция след Санстефанския договор, работи и върху съставяето на Търновската конституция.

 

Какво е общото между тези примери? Как постигат тези личности тези успехи в една изостанала от “Европа” бивша турска провинция? Разбираме ли техния опит и завет и неговата важност?

 

Именно тези “ренесансови” фигури са основата на второто и третото поколение българска интелигенция. Именно те, създават изначалните институции на нацията, неща които сега приемаме за даденост. Именно те “подготвят почвата” за разгръщането на масовото национално просвещение; за подготвянето на кадрите които ще положат основата на българското образование (без местен прототип и предшественик- дори примерите от Средновековието са далечни), на независимата българска църква, на националната революция и освобождение, на “българското чудо”. Дори може опростено да се каже че точно те формират българската нация чрез борбите за национално и независимо светско образование, за самостоятелна българска Екзархия, за политическа автономия. Тяхното дело дават шанс на следващите поколения да натрупат увереност за нови и нови успехи, и така до Дойран 1917 година; да реализират потенциала на нацията чрез образование в чужбина и всеотдайна работа за Отечеството. Успехите ги изброихме, и ако не горди, трябва поне да ги познаваме. Защо? За смисъла на историята виж втората част на статията.

Без да бъдем цинични можем да кажем, че “духът на епохата” на Възраждането може да се обобщи и е виден от житейската история на успелите българи. Мнозина то тях избират да завещаят голяма част от своят имот и капитал за нуждите на българската държава и нация. Най-често даренията са в подкрепа и за създаване на научни, образователни и религиозни институции, които ще дадат облик и ще укрепят именно първоизточника и на управлението, и на културата, и на икономиката- образованието и социалния капитал на нацията. Представяме няколко (не?) известни примера накратко.

Братята Евлоги7 (1819-1897) и Христо (1824-1872) Георгиеви са най- известните дарители от епохата. Успешни търговци, живели в Румъния през по-голямата част от живота си, даряват като завещание пари за строителство на ректорат и огромен парцел земя (!) за построяването на “Висше училище”, сегашния Софийски университет, в столицата на княжество България. Университета започва работа в 1888 година. Общото сумата е около 7 милиона тогавашни български лева. Евлоги Георгиев дарява и за църкви, училища, сгради на Екзархията; личност с големи възможности, той предпочита общото благо пред семейното, това си личи и от завещанието му:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно...

Стойността на дарението за СУ в днешни български левове е НАД 190 милиона лева...

Търговецът и предприемач хаджи Ненчо Палавеев- Благодетеля (1859-1933) завещава всичко което има на родната Копривщица- за благоустрояване и образование; за религиозните постройки в градеца; за паметника на загиналите в Априлското въстание от 1876 година; за подпомагане на други градчета в Средногорието; за паметници на българските революционери и така нататък и така нататък.

Търговецът и предприемач Димитър Ценов8 (1852- 1932) след смъртта си завещава цялото си имещество- над 5 милиона златни български лева (!)- за построяването на висше стопанско училище в родния крайдунавски Свищов- сегашната Стопанска академия “Димитър Ценов”. Неговата мотивация?

Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българския народ да върви безспир по пътя на културния напредък към постигането на своя идеал..." И каква е тази скромна лепта- тези 5 млн златни лева в момента са 130 милиона ...

Приятелите Васил Априлов9 (1789-1847) и Николай Палаузов10 (1819-1899), родом от Габрово, но със сериозен търговски опит и връзки във Влахия и Руската империя, са главните “двигатели” зад основаването през 1835 година на първото българско взаимно училище в Османската империя, така наречената “Априловска гимназия” в Габрово. Огромна организационна работа е свършена и откъм осигуряването на материали и обучаването на учители. И двамата подкрепят българската пропаганда пред руските власти; съдействат за стипендии за млади българи; превеждат книги и запознават руската общественост с българският народ. До смъртта си, Априлов и Палаузов, наред с много други български първенци, отделят от годишния си доход до 4000 турски лири, една огромна сума за 40-те години на XIX век, за българското училище в Габрово.

Какво мотивира тези българи, тези едва замогнали се личности, идващи от един сравнително беден и неразвит регион на “Европа”- Балканите? Примера на Васил Априлов не е никак случаен- той спира да се гърчее и започва да работи за нацията след като прочита историята на Юрий Венелин11 “Древните и настоящи българи” от 1829 година. Тоест, логиката е ясна- образованието води до просвещение, което води до прогрес. Замислете се върху това.

Едно е ясно- връзката между просвещението и прогреса на отечеството е видна за успелите българи през XIX век, за интелектуалния елит на Възраждането, а и за българската държава след 1878 година. Повсеместното дарителство е само резултат на настроенията сред интелигенцията и елита. Този светоглед, резултат на Възраждането, и свързаните с него деяния е/са видим/и навсякъде в историята на тази епоха, в която просвещението е и “начин”, и цел, и идеал; една метаценност която има влияние във всички обществени сфери: “най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ” (Иван Евстатиев Гешов). Замислете се и за светогледа на тези хора и контекста на техния живот- какво те са направили, в какви условия са се родили, живяли и умряли, какво са завещали, за да можем ние да сме тук, за да можем да четем и пишем на български и да се наричаме българи. Кой от нашите съвременици има тази нагласа и светоглед, че да дари една огромна част от парите си за образователни, научни или дори религиозни цели? Изводите и паралелите с настоящето, ако въобще може да бъдат забелязани такива, ги оставяме на вас...

Кумулативният, еволюционен процес процес на образование → развитие → образование ще става все по- виден в следващите параграфи. Нека да погледнем няколко примера от “второто поколение” на българската национална интелигенция12, които участват в обществения живот на Третата българска държава и с опита и образованието си допринасят за “българското чудо”.

 

 

КРАЙ НА ТРЕТА ЧАСТ НА СТАТИЯТА13

 

 

19.03.2014 година Добри, Дрангов и Ботев от “Българско Просвещение”

 

 

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

 

 

2. Интелектуалният елит на нова България и неговите постижения. “Строителите”

1. Без да пропагандираме шовинизъм, реваншизъм и милитаризъм. Такива са особеностите на епохата- виж предишната II част на статията за настроенията около датата 5.10.1912 година. Като познаваме историята си, нека дефинираме нови национални цели.

2. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%BD_(%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB)

4. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

5. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%93._%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2

6. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%94%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2

7. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8_%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8%D0%B5%D0%B2

8. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2

9. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

10. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2

11. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%92%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD

12. Спектърът ще е достатъчно широк- и в различни професии; и с различни убеждения и политически пристрастия. Както споменахме и преди- познаване, но и критичен поглед към историята и историческите фигури и събития, е винаги полезно. Всички представени исторически личности имат своите грешки, политически зависимости и недостатъци, както всеки един от нас. Тяхното дело обаче остава.

13. С удоволствие ще чуем Вашите мнения и критики за статията, нашият блог, нашите цели и идеи. Моля, пишете ни в коментарната част на блога или на предложения имейл адрес. Просвещението почва с личното мнение и критично мислене за важните теми. Какво е то?

 



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 87599
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930