Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2015 19:42 - Бъдещето на "българското чудо" (част седма)
Автор: prosveshtenie Категория: История   
Прочетен: 904 Коментари: 0 Гласове:
0



 Каква е практическата ценност на този анализ? Какво може да ни “даде” историята като урок за бъдещето? След целенасочения анализ е време за дългоочакваните изводи и препоръки.

Нека едно нещо обаче да бъде ясно отначало, колкото и пъти да трябва да бъде повторено: няма смисъл да сравняваме и приравняваме исторически периоди едно към едно и с това сравнение да стимулираме нашето въображение и/или на основата на сгрешен анализ и неправилна съпоставка да предлагаме/пропагандираме „решения“ или „политики“ за нашето. Това казано, всеки период от българската история, като разглеждания в тази статия, заслужава критичен поглед и това не е само право на всеки български гражданин, а и задължение поради всички предииброени причини. И все пак, някои тенденции няма как да убегнат нашето внимание. Надяваме се, че явната връзка между националното просвещение и българското чудо, ще бъде оценена и приета като, най-малкото, един добър, един положителен пример от славното минало. Един факт от нашето минало, който не само може да е повод за гордост, а и да е възможен вдъхновяващ пример за бъдещето.

Светът е коренно различен от „викторианската“ епоха преди 1912 година. Процесите, която виждаме днес в света- глобализацията, новите технологии във всяка човешка дейност, взаимнозависимата световна икономика, множеството “играчи” на световната геополитическа сцена- са безпрецедентно явление. Нещо повече, глобализацията до голяма степен измести фокуса от различията (исторически, политически, национални) към общоцивилизационното, доведе до едно (без да го оценяваме) “уеднаквяване” на вкусовете, предпочитанията и, по-страшното за малките нации, на идентичностите, културата и светогледа. Интелектуалните идеи за бъдещата “федерална” Европа, за “отмирането” на националната държава, или други такива проекти показват до каква степен 21ви век е различен от 19я век 1. Контрола на тези процеси до голяма степен е извън възможностите на малката по мащаб българска нация. И въпреки това ние, като политическо цяло, ще трябва да предложим национален или общностен отговор на това предизквикателство, ако все още сме способни.

Историка Арнълд Тойнби твърди, и може всеки от нас да види интуитивната сила на тази теза, че историческите общности оцеляват (прогресират, нагаждат се към новото) или западат спрямо реакциите си към даден проблем, към даден стимул или към каквото и да е предизвикателство- природно, социално, политическо, икономическо и прочие. Тоест, именно нашият национален отговор към предизвикателствата на настоящето и бъдещето 2 ще отговори на въпроса дали нацията е още жива, или можем да говорим само за една “население” или една “територия”.

Българското историческото наследство на 20ти век е наистина страховита “тежест” за нацията. Въпреки относителния икономически и социален напредък, някои събития повлияха негативно на нацията в икономически, политически и културен план.

  • политическите боричкания и въздесъщата партизанщина, от 1881 та до “Костинброд” 2013;

  • геополитеческите грешки преди 1944 година пречупиха възходящото развитие на Възраждането; един исторически шанс беше проигран...

  • авторитарните и тоталитарни залитания на елита в периода 1919- 1989 година разделиха нацията, отчуждиха интелигенцията от мнозинството, насадиха страх, попречиха на нормалните отношения между поколенията;

  • загубата на инерция през социалистическия период след средата на 70те години; забързаната индустриализация, колективизация и урбанизация повлия върху демографската, морална и културна картина на предимно земеделската нация;

  • тоталитарната власт нанесе непоправими щети на светогледа и народопсихологията на българите- възпитаване на авторитарно мислене, на страх и недоверие към “държавата”, “готованщина” в стопанската сфера и прочие;

  • подчинението на външни фактори и чужди правителства (резултат на грешните геополитически решения след 1911 година) обезличи елита, превърна го от “творческо” малцинство в “доминиращо” малцинство3, което засега не е способно да реагира успешно на новите предизвикателства пред нацията

  • грешките на растежа през “прехода” през 90те- икономическа и политическа ексклузивност; управленско безвремие, безпътност и цинизъм, донякъде като кумулативен резултат на гореизброените;

  • и през първите години на 21 век могат да се забележат тези тенденции: обърнете внимание на скандалите около една банка и нейният банкер- за синтеза на тези проблеми говори дори мнението на банкера за българският “елит”; това мнение в същото време отразява ясната равносметка на “елита” за силата на гражданското общество...

     

Това са политикономическите пречки пред обществото в момента. Какво трябва да променим, за да ги обезсилим? Какви са възможните отговори на проблемите, които сегашната обществена криза (от януари 2013-досега) осветли?

 

Следва продължение!

 

    14.05.2015 г. Добри

1. Дали съществува широка подкрепа сред европейските граждани за такива футуристични проекти? По- скоро за нас отговора е “не”- една- единствена. Чисто интуитивно вярваме и че “елита” на европейските национални държави не е склонен за такова сближаване- и тук не става въпрос “евроскептична” Великобритания, а и за десните партии през Франция, Германия, Италия.

2. Променливата среда и външните предизвикателства са, както писахме, екзогенни за нацията и нейната функция- българската държава. Въпреки това, те трябва да приети като реалности и непроменлива даденост, дори като една възможност. Това е и отговора към всички, които изпитват носталгия към един или друг български режим от миналото. Погледната по един друг начин, историята и прогреса никога нямат ясно обособена цел, затова и задоволяване с временни успехи никога не е опция за едно успешно общество, както и да се нарича то. България и света са различни, нацията не е – за добро или лошо- същата като в 1878, 1912, 1944, 1971 или 1989. Институциите, които нацията ще изгради, също няма как да са идентични. Затова и отминали режими, идеологии, модели на управление не трябва да бъдат превъзнасяни, особено когато от историята е видно, че те са били меко казано неефективни и/или вредни. Националните интереси- демография, образование, икономика, инклузивни политически институции, самостоятелна и оригинална култура, добро здравеопазване- обаче ще са винаги актуални, докато (и за да) съществува българската нация и национална държава. Както писахме в горната бележка, епохата на националните държави не е приключила нито на Балканите, нито в Европа, нито сред останалите геополитически играчи.

3. По Тойнби. Превръщането на българската нация от “обект” в “субект” на международната сцена, по доц. Христов.




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 72346
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31