Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2015 22:57 - Защо фалира КТБ?
Автор: prosveshtenie Категория: Новини   
Прочетен: 936 Коментари: 0 Гласове:
0



Българския 20ти век представя прекършеното развитие на една нация; една история на непрекъснати грешки, които могат да доведат до преждевременния залез на едно древно население. Статията няма да представи оптимистична историческа (или псевдо- историческа) теория на периода 1913- 1990 година. Тезата е- негативните последни 24 години криза на българската нация (резултата) чрез анализ на историческото развитие и събития до 1990 година (причината). Само общественото и лично осмисляне на несполучливите епизоди от миналото може да даде надежда за по-успешно бъдеще.

РЕЗУЛТАТА

Къде сме сега? Равносметката не е приятна- като общество проиграхме една/две историческа епохи на растеж и загубихме ценно историческо време; историческият прогрес до сега беше хаотичен, подчинен на утопии или просто неустойчив (трите геополитически катастрофи на едно традиционно общество плюс трите металургични бази с вносни суровини). Затова и в момента нацията- и индивидите- са неподготвени за реалността на периода на европейския пост-модернизъм след ВСВ; прекалено честите сътресения силно обезвериха и изхабиха обществото/индивида и сякаш то не може да се справи с предизвикатлствата на цайтгейста: с реалността на негативен прираст и застаряване на населението, урбанизация, деиндустриализация, търговски дефицит, социална държава, икономика на услугите, разпад на традиционните ценности, глобализация, разпад на националното и националната държава. Българското общество остаря преждевремнно преди да забогатее.

АНАЛИЗ

Историческия капан е видим- капитализма се заражда в новоофермените буржоазни nation-states на Западна Европа в 17 век- Холандска република и Великобритания. България и Балканите не притежват такава политическа или икономическа система до 19 век, и затова повечето от света, включително и България, “наваксва” след 1945 година. Помагат ли обаче други фактори от българския 20ти век да заприличаме на другите “наваксващи” и доскоро по-бедни от България общества- от южна Европа до източна Азия? Помагат ли: честото унищожение на цели социални/етнически групи? Помага ли авторитарното мислене? Помагат ли монополите и етатистския подход към икономиката? Ако кажете “да”- защо тогава тези модели бяха неуспешни 1912-1990? “Строя” се сменя, моделите се променят, но... културното обществено наследството е устойчиво и пречи на бъдещите поколения.

Българският управляващ елит- каквато и да е неговата “идеология” (между другото следваща европейските тенденции и геополитически баланс)- се характеризира с няколко общи черти: тактическо и нестратегическо ограничено мислене и светоглед, късогледство; липса на гъвкавост и консенсус относно общ набор от цели и ценности; характеризира се с личен интерес и грандомания, партизанщина, приоритетно задоволяване на личния интерес и прищевки без да се взима под внимание дългосрочното оцеляване и ограничените ресурси на обществото.

Националните крушения от 1913- 18- 44 година се дължат на авторитарната политика на Фердинанд и неговите помощници, на съсредоточаването на власт в едва няколко личности (ВНС от 1911 година). Външната политика на ограничените като подкрепа и експертиза доморасли лидери може да е успешна само чрез добро стечение на обстоятелствата. Престъплението от 16ти юни 1913 година е истинска разделна линия- след нея всяка грешка на елита само се умножава от ефекта на първата национална катастрофа и края на Възраждането в една порочна спирала. Загубата на национален идеал и огромните напразни жертви от периода 1913-1919 по един или друг начин само способстват братоубийствената вътрешна борба 1919-1923-1925-1934-1944; достойните жертви и лишения на българския земеделец отиват “на пусто”. 16Ти юни 1913 е плод на безграничната власт (1) на един човек, комбинирана с нереалистични представи (2) за силата на едно младо общество. Нека да се поучим.

Последвалата крушенията загуба на вяра в елита, на вярата в образования върожденски интелектуалец отчуждава масите от техните лидери. Събитията от междувоенния период се характеризират с: екстремистка вътрешна политика, късогледа външна политика, икономическа стагнация, обезверяване и липса на идеал; голяма роля на екстремистките външни влияния.

След “девети септември” виждаме последствията от връзката тоталитарна държава- индивид. Разпада на патриархалния морал- бързата колективизация и урбанизация- наложи една униформена “подмяна” на голяма част от традицинния светоглед на българина; социалистическия “идеал” създаде едни утопични очаквания, чийто фалитен край още повече объркаха новосъздадените градски жители. Моралния упадък, плод на тоталитарния контрол и всеприникващата икономическа и политическа несправедливост, още повече обезвери обществото. Авторитарния модел на мислене- от “държавата”(това не е е ли същото това непродуктивно общество между другото?) да зависи голяма част от обществения живот, вкл. Заплатите на губещи предприятия- още е виден и не е отречен. Накрая, външните влияния и тяхното “вътрешно” отражение доведе до края на независимата външна политика, ако въобще е съществувала преди 1944 година. Цинизма и явният нихилизъм спрямо българският суверинитет сега тежат изключително- една отвратителна тенденция независимо дали обекта на почитание е която и да е световна и/или европейска сила и който и да е световен лидер. По форумите и блоговете (че и в МС и НС) има хора, които дават вид че явно всеки ден закусват с Путин, Обама, Меркел, Оланд, Ердоган...

Заключение

 

Достатъчно неща от нашата реалност ли видяхте в това описание на изминалите едва 100 години? Защо българските граждани очакват живот като в Монте Карло след едно такова тежко обременено столетие? Политическото месианство- дали името е Живков, Костов, Сакскобургоски, Борисов, че и Бареков с неговите евро/депутати- е точно плод на тая национална незрялост/необразованост която трябва да е проблем номер едно за обществото. Иначе КТБ-та ще има на всеки 20 години... само 17 минаха от 1997.

Точно за това незнание на корените на сегашните обществени проблеми обръщаме внимание. Злободневните “кризи” в медиите, политиката, дори спорта, не са нищо повече от вредни последствия на българския 20ти век и неговите грешки. Ако искаме да намерим отговор на настоящите проблеми трябва да знаем и техните източници- тези фактори които, чрез образованието, обществената сфера, медиите, културата, се предават от поколение на поколение. И въпреки това, грешките на миналото- от заповедта за атака на 16ти юни 1913 до цинизма на късния социализъм и прехода- могат и да не са грешки на бъдещето. Затова обаче е нужна воля и консенсус за преоценка на миналото ни, в която участват възможно най-много хора и най-вече младежите и интелигенцията, в момента пренебрегвани. А промяната тук почва от индивида. Популистите на власт явно не се интересуват от устойчивото развитие на нацията; ако има такива те явно са изключението от правилото.

Най-добрия път на едно общество към просперитета е чрез “поумняването”. Е, 103 години след епопеята на България от Лондон 1913 ни е време да поумнеем и да разберем защо сме тук. Нужно е и внимание извън традиционно апетитните министерства на еврофондовете- регионално, транспорт, земеделие, туризъм, икономика, енергетика. Истинската опора на нацията е образованието, културата, поведението на елита- това е за информация на “умните и красивите” . А за личния пример или пък за възпитанието на личности в семейството- за това държавни институции съвсем не са нужни.

 

Очакваме Вашето мнение!

 

 

Добри 31.03.15

 




Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prosveshtenie
Категория: Други
Прочетен: 72346
Постинги: 44
Коментари: 20
Гласове: 14
Архив
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31